Свидетели сте на един зрелищен природен феномен – годишната миграцията на повече от милион снежни гъски към по-студените северни земи на Канада. Благодарностите са за фотографa Майк Холингсхед, който ги е заснел на междинната им спирка – Squaw Creek National Wildlife Refuge край Mound City, Missouri, бивш частен ловен район.
Тези птици годишно трябва да прелетят над 8000 км от Канада до Мексиканския залив и обратно, с една единствената цел – да се размножават. Летят на групи от по 100 до 1000 и на учените все още не е ясно как решават да мигрират.
Между мъжката и женската снежна гъска разлики почти не се намират, освен големината. С тях пътуват и сините гъски, въпреки че се смятат за отделен вид – те са просто по-тъмна версия на същата птица. Всичките 1.2 милиона гъски почиват на 15 кв. км. площ, но това не се случва при всяка миграция. Понякога те прелитат цялото разстояние за 70 часа.
Избрали са точно това трасе, заради изобилната вода и храна и малкото планини по цялата му дължина. Летят със скорост между 60-80 км/ч на километър височина, но някои са засеяени да се изкачват до 6 километра! Движат се в т.н. V формации, като в края на редицата летят по-ниско.
Пристигат точно преди снегът да се е разтопил преди началото на арктичното лято, като на малките им трябва месец, за да се научат да летят. Обратния път към Мексико поемат между август и октомври като остават с тях през първата им зима. Имат здрави семейни връзки и често са моногамни. Преди 100 години ловът на снежната гъска е забранен,после подновен отново през 1975 г., което не е попречило популацията им да расте.
