Дворецът Шантили се намира на един час път, северно от Париж. Простира се на внушителната площ от 7 800 хектара сред една от най-големите гористи местности в района на френската столица. Вижте къде е живяла френската аристокрация.
Дворецът притежава една от най-богатите колекции от стара живопис след Лувъра, както и забележителна библиотека. Това са 1000 живописни платна, 2500 рисунки, 30 000 книги, сред които 12 000 старопечатни и 1500 ръкописа.
От 1386г., от когато датират първите сведения за Шантили, до 1897г., когато официално е обявен за музей, тази собственост бива наследявана от различните клони на една и съща фамилия, без никога да бъде продавана.
Висшият сановник Ан дьо Монтморенси (1493-1567), спътник на армиите на Франсоа І в Маринян, е играел важна политическа роля по времето на Франсоа І и Анри ІІ, които идвали често в Шантили.
Той обновява сградата и през 1560г. конструира Малкия дворец, най-старата запазена част от замъка и седем капели, които поръчва да бъдат украсени с витражи, разказващи за любовта между Психея и Купидон и с предмети от замъка Екоен, днешния Музей на Ренесанса, който също е бил негова собственост.
По времето на Революцията колекциите на Шантили са транспортирани в Лувъра, докато дворецът служел за затвор. През 1799г. сградите са продедени и разрушени. След реституцията през 1815 г. принц Луи Жозеф реставрира апартаментите и успява да си върне от Лувъра една част от колекциите. През 1817г. поръчва на архитекта Виктор Дюбоа да проектира Английската градина и да запълни рова, разделящ двата замъка.