Вълкът, мечката и коня били първи приятели. Един ден както си вървели паднали в един голям ров - няма излизане. Минали дни, изхърбавели и вълка започнал да се озъбва. Дръпнал мечката настрана и и рекъл:
- Фш, Мецо, знаеш, няма да оцелеем ако не хапнем нещо. Хищници сме ние с теб, дай да прецакаме коня, той така и така не може и да иска да ни изяде.
Мечката се позамислила па се решила, но при едно условие - да бъдат откровени с коня. И му признали всичко.
- Разбирам, приятели, съгласен съм да ви спася. Само, преди да ме изядете имам една последна молба.
Двамата с охота се съгласили и попитали какво точно се иска. Конят започнал:
- Като съм се родил са ми жигосали задника, но до ден днешен не знам какво пише. Ако може, приятели, да идете отзад и ми го прочетете.
Отишли завалиите, навели се и коня с двоен къч ги пратил на разстояние. Вълкът на място, мечката душа бере със счупена челюст в последния си миг изфъфлила:
- Къде се вра и аз като не мога да чета.