Последната година ми дойде множко в тая ърбън кочина, и идеята да избягам извън града става вече основна цел в живота ми.
За това местенце нямам думи никакви, а и да имам, ще се увлека…
– Как си, как вървят нещата? – Нормално. – Как са жената, децата? – Добре са. – Как е работата? – Ами, не е зле, оправям се някак си. – Слушай, можеш ли да ми дадеш 100 лв. назаем? – Можеш ли да ме целунеш по гърба? – А защо по гърба? – Ти също започна отдалече…