Медната статуя е подарък от Франция за Америка в знак на приятелството между двете нации и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати.
Тя е проектирана от Фредерик Огюст Бартолди. Густав Айфел, конструкторът на Айфеловата кула, проектира вътрешната носеща конструкция. Представлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в тога, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за независимост.
Работници в работилница в Париж сглобяват първият модел на статуята – лявата ръка и главата в 1:4 размер.
Статуя на Свободата в Париж, 1884 г.
Открита е на 28 октомври 1886 г.
В началото на 1980-те се установява, че нещата са се влошили до такава степен, че се налага неотложно основна реставрация.
На 25 ноември 1985 г. се подменя факела с нов позлатен.
Възникването на идеята за изграждането на Статуята на Свободата може да се проследи до едно изявление на френския юрист и политик Едуар Рьоне дьо Лабуле от средата на 1865 година. По време на разговор след вечеря в дома му край Версай Лабуле, отявлен поддръжник на Севера в Американската гражданска война заявява: „Ако в Съединените щати трябва да бъде издигнат един паметник, в чест на тяхната независимост, бих сметнал за най-естествено той да бъде построен с обединени усилия – общо дело на нашите две нации“.
Снимат исторически филм. Недоволният режисьор крещи на актьорите: – Петров, така ли се играе султан, бе?! Ти си владетел на империя, мамка ти! Разкъсай ѝ дрехите и я грабни! Туджарова, майка му стара, така ли се играе наложница?! Лежиш като лайно, а трябва да се движиш и да стенеш, движиш и сте-неш! Асистентката шепне на режисьора: – Шефе, на Солаков гащите му стърчат отпред! Режисьорът: – Върви на майната си с твоя Солаков…какво?! Стърчащи гащи?Солаков, така ли се играе евнух, бе!