Това са те, американците, баш. Всъщност „индианци“ е неправилно наименование, но терминът постепенно се утвръждава исторически. Оня мити Колумб през 1492 година нарича така местното население, което среща в Америка, считайки, че е достигнал до бреговете на Индия. Та тия прекрасни възстановки (ако ми позволите невежата) на архивни снимки е направил агент от немско, на име Wendelin.
По данни от началото на XXI век общият им брой надвишава 60 милиона души (!), разпределени в около 1000 различни етнически групи и народности.
Каквото и да говорят мъжете, само жените са способни на саможертва, даже многократно, когато става дума за спасяване на хора. Особено във вода. Ден първи. Приготвих си багажа и съм готова за плаването, взех си козметиката и най-хубавите дрешки. В трепетно очакване съм. Ден втори. Целия ден в морето, разкошна отпуска. Видяхме делфините и китовете – красота! Срещнах капитана, изглежда много внушителен мъж. Ден трети. Бях в басейна и поиграх голф на голямата палуба. Капитанът ме покани на вечеря на неговата маса. Много привлекателен мъж и истински джентълмен. Трогната съм. Ден четвърти. Бях в казиното, беше хубаво. Спечелих сто долара. Капитанът ме покани на великолепна вечеря в каютата му. Интересна вечеря, с шампанско и прочие. Помоли ме да прекарам нощта при него. Казах му, че няма шансове, аз съм вярна на мъжа си. Ден пети. Върнах се от басейн и малко съм поизгоряла от слънцето. Реших да отида в бара, да изкарам там деня. Капитанът ми поръча питие. Невероятен джентълмен е. Отново ме покани в каютата и каза, че ако не се съглася, той ще потопи кораба. Изплаших се. Ден шести. Днес спасих 1200 човека.