Почти абсолютен перфекционизъм, дело на Gisele Taranto Arquitetura, Рио, Бразилия. Изпадам в един от онези редки моменти, в които ме е яд, че нямам кинти.
Последният работен ден на Петьо пощальона след 35 години вярна служба на Българските пощи. Отишъл Петьо до централата взел си раницата с писмата, преметнал я през рамо и тръгнал по адресите, които си обикалял още от първата година в пощите. Като стигнал първия адрес на вратата го посрещнало цялото семейство, на което той носел пощата вече дълги години, поздравили го за пенсионирането и му подарили дребно подаръче за спомен. Радостен, Петьо продължил към втората къща, където собственикът също много доволен и благодарен на Петьо през годините му подарил кутия кубински пури – да си ги пуши с пенсията. Още по-развеселен Петьо стигнал третата къща и звъннал на звънеца. Вратата се отворила, а на прага една ослепителна блондинка облечена провокативно . Без много приказки мацката го грабнала за ръката завела го на горния етаж в спалнята, където няколко часа двамата правили див секс. След като се облекли горещата русокоса дама го завела в трапезарията на първия етаж направила му закуска – яйца, бекон и кафе. Петьо отпил от кафето и видял, че в чинийката под чашата има банкнота от пет лева: – Абе, всичко прекрасно, ама какви са тея пет лева? Мацката отговорила с усмивка: – Ами тая сутрин казах на мъжа ми, че ти е последния ден на работа и нали, че трябва да направим нещо специално за теб и той ми каза “Еби го тоя – дай му пет лева!”…..а закуската беше моя идея.