Лале (Tulipa) е род покритосеменни растения от семейство Кремови. В интерес на истината родината на лалето е Пакистан. Включва около 150 вида тревисти растения, разпространени в Южна Европа, Северна Африка, Близкия Изток и Централна Азия с най-голямо разнообразие в Памир, Хиндукуш и степните области на Казахстан. Дивите лалета се култивират, за да бъдат отгледани градинските лалета. В продължение на повече от 400 години са добити няколко хиляди сорта лалета. Първите писмени свидетелства за съществуването им датират от IX век в староперсийската литература. Турците заимстват култивирането на лалета от персите. Лалето е пренесено от Мала Азия в Европа през XVI век. Българското название „лале“ произлиза от турски и персийски, а латинската „tulipa“ – от турската дума „тюрбан“. Чак през 1593 г., французинът Чарлз дьо Леклюз разпространява лалетата в Холандия. Към края на XVI век Холандия се превръща в център за отглеждане на луковични растения, най-вече лалета. В наши дни лалето национален символ на тази страна. Днес Холандия е най-големият износител на цветя и контролира близо 80 % от търговията с лалета.