Рядко попадам на подобен талант, чиито снимки драстично се отличават. “Ау, колко красивичко” е заменено с апокалиптичното чувство за самота и безнадежност, тежко колкото планета. Едно кратко “браво” за Bryan Schutmaat, че много взех да се обяснявам.