Тази много любима поредица, дело на Pierrette Diaz, я бях зърнал преди има-няма 5 години. За съжаление са само тези пет парчета, всъщност рекламни постери.
По-скоро плашеща работа на Sharif Hamza, но в името на експеримента и изкуството в него или обратното.
Мигът на раздялата. Поглед за сбогом. Това е краят. Той я оставя. Тя тръгва, душата и ридае, сърцето ѝ кърви… – Мария, почакай! – Да?! – Дай ми номера на Таня с големите цици!