архив / понеделник сутрин
- Имало едно време един много добър човек. С никого не се карал, на всеки услуги вършил, на мравката път правел да мине. Но хората са неблагодарни и бързо забравяли добрините на този човек …
Веднъж той си вървял покрай реката и какво да види – човек се дави ! Бързо скочил в бурната вода, хванал човека и го извадил на брега, положил го на тревата и … го нае*ал. Удавника отворил ококорени очи и продумал:
– Човече, затова, че спаси живота ми с риск за своя собствен ще съм ти вечно благодарен, но … защо така злобно ме чукна?!
Погледнал го добрия човек и отговорил:
– За да помниш, мамка ти, за да помниш, щото много забравяте!