В материала за камбаната, се слага 80 процента мед, за да бъде меден звукът, а за да бъде благ, слагат 80 процента калай. Има си фирмена тайна, какво точно се слага, но това е основното. Това си е рецептата на Велеганови от край време. Освобождението на Пловдив от турско робство е посрещнат със звън на Велеганова камбана. Но тя не е запазена, фактически не се знае какво е станало с нея. Една кръчма в Пловдив, която носи името Камбаната, над нея е църквата Света Богородица, там на един салкъм, това е турска дума, е била окачена камбаната и ударена за първи път. Технология няма никъде писана, всичко е предавано устно. И затова няма изтичане на информация. Така е останало. Най-старите камбани, на които стои името на Лазар Д.Велеганов, те са малко по-издължени, малко по-особена е формата. Докато тези форми, които сега са създадени, са някъде от 20-те години,от Благо Велеганов. Петте камбани, които са отпред на Асамблеята Знаме на мира, „Питат ли ме дей зората”, са също са работа на Велеганови. Георги Лимонов,майстор на камбаната, казва: “В Англия ако отидем да работим, ще сме по-добре платени, 5-6 или 7 пъти.” Като се започне, някъде около месец и половина, два се прави камбаната. Зависи от времето. Въпрос на технология. За всяка камбана се прави отделен калъп. Така че тука не се бърза. Всяка камбана излиза с някакъв тон. Колкото е по-голяма камбаната, толкова тонът е по-нисък. 40 кг излиза някъде около Ла, 60 кг – Ми, 100 кг – около До. Из novakultura.org