Някъде в началото на века в един чуден слънчев ден, колебливо луд и очевидно богат френски гражданин, блуждаел целно или не из Синайската пустиня. Внезапно, така от нищото, както обикновено се случва в пустините, усетил мощен порив да изгледа “Дюни” вкупом с роднини и приятели точно в този момент, точно там.

Окрилен от идеята яхнал самолета обратно за Париж, грабнал 100-200 седалки и другите му там неща, нужни за един приличен кино салон, и се върнал в пустинята. Натъкмил всичко, включае и задължителния дизелов генератор, и воден от неизчерпаем ентусиазъм подготвил премиерата. Но, винаги има едно “но” в подобни ситуации, по това време египетската власт не се славила с толерантността си към ентусиазирани френски богаташчета с шантави идеи, и в нощта на премиерата генераторът “изненадващо” изгорял. Киното на края на света (виж картата) не прожектирало ни един филм – един абсолютно извънземен, тъжен и весел факт.