Преди година на обиколка в Истанбул ми направи впечатление, че по улиците има котки в изобилие, а на всичко отгоре нямат абсолютно никакъв страх от хората. Излиза, че имало и логично обяснение.

Котките имат специално място в исляма. Пророкът Мохамед, както и други важни за мюсюлманската религия фигури, обичали много тези животни. История за Мохамед разказва, че той толкова много обичал котката си, че когато тя заспивала в ръцете му, той си режел ръкавите вместо да я буди.

Други религиозни притчи разказват за хора, които са отишли в Ада след смърта си, поради лошото си отношение към котките. Особено голям късмет носел моментът, в който виждаш котка да спи на гроба на близък. Причината котките в Истанбул да нямат страх от хората е, че да удариш котка, се счита за голям грях.