Тази фабрика е била построена през 60-те години на миналия век, но през 1975 г. червените кхмери превземат Камбоджа.
Тия кавали (червените кхмери) са клали наред всичко що не им хареса и що е “капиталистичско”, по тяхна преценка. Та повечето от работниците във фабриката са успели да избягат от страната, а тези които са били заловени са били пратени на чукат камъни (в Камбоджа е да садят ориз).
Уникалното на снимките е, че фабриката изглежда точно така, както е била преди 35 години.
Каквото и да говорят мъжете, само жените са способни на саможертва, даже многократно, когато става дума за спасяване на хора. Особено във вода. Ден първи. Приготвих си багажа и съм готова за плаването, взех си козметиката и най-хубавите дрешки. В трепетно очакване съм. Ден втори. Целия ден в морето, разкошна отпуска. Видяхме делфините и китовете – красота! Срещнах капитана, изглежда много внушителен мъж. Ден трети. Бях в басейна и поиграх голф на голямата палуба. Капитанът ме покани на вечеря на неговата маса. Много привлекателен мъж и истински джентълмен. Трогната съм. Ден четвърти. Бях в казиното, беше хубаво. Спечелих сто долара. Капитанът ме покани на великолепна вечеря в каютата му. Интересна вечеря, с шампанско и прочие. Помоли ме да прекарам нощта при него. Казах му, че няма шансове, аз съм вярна на мъжа си. Ден пети. Върнах се от басейн и малко съм поизгоряла от слънцето. Реших да отида в бара, да изкарам там деня. Капитанът ми поръча питие. Невероятен джентълмен е. Отново ме покани в каютата и каза, че ако не се съглася, той ще потопи кораба. Изплаших се. Ден шести. Днес спасих 1200 човека.