Загадка остава как тези камъни се придвижват. Наоколо няма жива душа. Плаващите камъни, както ги наричат, остават гладки следи, като доказателство за тяхното кратко пътешествие. Някои учени смятат, че те пътуват, когато земята става на кал, а под тях остава лед, тъй като през зимата цялата долина замръзва и с малко помощ от вятъра те мърдат. Това звучи логично, но само през зимния период. Тези камъни плават и през лятото, когато температурите са толкова високи, че самите те се напукват. Най-притеснителният факт е (все пак притеснен съм, че ще се домъкнат до нас така, както са тръгнали), че камъните се движат в различни посоки с различна скорост в продължение на 2 до 5 години. Никой никога не ги е виждал да се движат. Дори се оформя псевдо състезание помежду им.