Добър опит за обелване на думата “фолк”. Фолклорната музика, българска, е уникална, спор няма, но трудна, тежка и претенциозна. Ухото ти трябва да е достатъчно опитно, ако смея, за да смелиш звуците, да не говорим да ги и харесаш. Трябва да се мине път дълъг, за да се хареса народната ни музика, т.е. да се разбере. Мисля, че фолклорът ни никога няма да е достъпен за масата. И, простете за агресийката, по-добре.
архив / музика
Реших ей така, от нищото, да изтупам една тема за френския гениален акордеонист Gus Viseur, с пет (естествено) лично подбрани, негови изпълнения. Сигурен съм, че настроението на мнозина грандомани ще се приповдигне. Нали това е целта? Забележете издателя.
Концепция, разбира се. Не съм много убеден във физиката в случая, но иде реч за следното: наместо вибрации от мембраната в нужните честоти, тук се насочва ултразвукови вълни които вибрират само по пътя към ухото ви, а наоколо нищо не се чува, с две думи – насочен звук. Няма го Инженерчето (замина гадината на Гуадалупе, мойш си предстайш наглост мол ти са?) да го спретна по-наясно. Ако някой е в час, моля да поясни идеята.
Обожавам интериорът на опери и театри, най-малкото защото някой се е старал истински и страстно в работата си. Проектът на David Leventi разкрива абсолютната форма на това изкуство. Има още много снимки в галерията му, заслужава си.
Хахах! Това като първо. Второ, браво. Това е Даито Манабе, който е окачил своя приятел, Масаки Теруока, с жици и му пуска точец, стимулирайки фациалните му мускули според ритъма. Представям ви Body Drum Kit.
- Остаряваш, когато се кефиш повече на цъфналите череши, отколкото на узрелите. / @batemisho